През 2012 г. се навършват 50 години от въвеждането на общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС, която е в основата на европейската интеграция и която вече пет десетилетия осигурява продоволствена сигурност и жизнено земеделие за европейските граждани. Това е единствената политика на ЕС с обща рамка, при която по-голямата част от публичните разходи във всяка държава-членка се финансират от бюджета на Съюза, а не с национални или регионални средства. Цифрите показват, че ОСП е спомогнала за постигането на стабилно нарастване на икономическата стойност, производителността и търговията, като същевременно е позволила разходите на домакинствата за храна да спаднат наполовина.

Непрекъснатото развитие на ОСП е насочено към преодоляването на неизбежните предизвикателства. Като пример може да се посочи процесът на реформи след 1992 г. — при него бе поставен акцент върху пазарната ориентираност и преустановяването на нарушаващото конкуренцията подпомагане, и бе обърнато внимание на важни за потребителите въпроси, сред които хуманното отношение към животните и удвояването на броя на селскостопанските производители в ЕС (след неговото разширяване от 15 на 27 държави).

През октомври 2011 г. Комисията представи най-новите си предложения за по-нататъшното реформиране на ОСП, чиято цел е да се отговори на сегашните и бъдещите предизвикателства, свързани с продоволствената сигурност; изменението на климата, устойчивото използване на природните ресурси, балансираното регионално развитие, подкрепата за животновъдния сектор в борбата срещу последиците от икономическата криза и повишената нестабилност на цените на селскостопанските продукти, както и приноса към интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж съгласно стратегията „Европа 2020“.