В България няма застрашени от изчезване породи селскостопански животни. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” националния координатор по генетичните ресурси в животновъдството проф. д-р Васил Николов. По думите му след финансирането броят на породи, като българската бяла млечна коза ще се увеличи. Очаква се родопското говедо и българската млечна коза много бързо в рамките на 4-5 години да достигнат границата, над която породите не се подпомагат, каза проф. Николов.

„Европейският съюз субсидира точно такива породи, които се отглеждат в даден регион. Няма субсидиране и финансиране за развъдна дейност на комерсиалните породи. Едно от нещата, което се оказва голям проблем за човечеството през последните години е загубата на генетични ресурси. С дейността, която извършваме и водейки селекция, в световен мащаб започват да се утвърждават много малко породи. В млечните породи сега масово се отглеждат черношарено говедо, представено от американската порода „холщайн”. Отглеждат се малко джерсей, малко кафяво американско говедо”, заяви проф. Николов.

„Усилията на Брюксел и на световната общност са насочени точно към запазване на биологичното разнообразие, защото не знаем в даден момент какво ще ни потрябва. Има много примери за това, че селекцията достигна в една задънена улица. Усилената селекция по млечност доведе до безкрайно стесняване на адаптивната възможност на животните. Има редица страни в света, където млечността вече не е сред приоритетните селекционни признаци. Има много висок генетичен потенциал за млечност, но този потенциал не може да се реализира в генотипа, защото колкото по-високо продуктивно е едно животно, толкова по-тесни са условията, в които може да се реализира тази продуктивност. Селекцията се насочва от продуктивните към функционалните признаци. Това са адаптивните способности, жизнеспособност, екстериор, устойчивост към заболявания и други, защото иначе този потенциал не може да се реализира”, отбеляза ученият.

„Нашите местни породи са с висока устойчивост, затова парите са насочени към тях, за да може да бъдат запазени. Ако не ги запазим и в един момент решим, че ни трябват, няма да има от къде да ги възпроизведем. В момента се плаща за запазването на тези уникални генетични ресурси в европейски и световен мащаб”, каза проф. Николов.