Kалендар

октомври 2022
пн вт ср чт пт сб нд
  1 2
3 4 5 6 7 8 9
10 11 12 13 14 15 16
17 18 19 20 21 22 23
24 25 26 27 28 29 30
31  

2015-10
2014-12
2014-11
2014-10
2014-09
2014-08
2014-07
2014-06
2014-05
2014-04
2014-03
2014-02
2014-01
2013-12
2013-11
2013-10
2013-09
2013-08
2013-07
2013-06
2013-05
2013-04
2013-03
2013-02
2013-01
2012-12
2012-11
2012-10
2012-09
2012-08
2012-07
2012-06
2012-05

В Дания стартира амбициозна схема за публични вятърни проекти

29.10.12 | Новини

Дания наскоро стартира амбициозна схема за публично участие, предназначена да помогне на страната да постигне своите амбициозни цели за добив на вятърна енергия и за насърчаване на местната подкрепа за проекти за вятърна енергия.

Новият план за обществени ветроенергийни системи се очаква да ускори растежа на зрелия и разрастващ се вятърен сектор в Дания. Вятърът представлява 28% от електроенергийния микс в Дания за 2011 г., според Датската енергийна агенция, в сравнение с 22% година по-рано, цитирана от GreenTech.

По силата на национален енергиен план, одобрен от датския парламент през март, вятърните турбини следва да предоставят половината от електроенергията, консумирана в страната, през 2020 г.

Датската асоциация за вятърна индустрия казва, че в рамките на новия план се очаква да бъдат инсталирани 1800 мегавата нови вятърни турбини.

В рамките на новата схема, която всъщност влезе в сила през ноември 2011 г., разработчиците на наземни и офшорни вятърни ферми трябва да предложат акции на стойност най-малко 20% от общата стойност на проекта си на местните жители.

Правилата целят не само за да се насърчи създаването на нови проекти за ветрогенератори, но и да се създаде нагласа сред местното население така, че жителите да се превърнат във вятърни предприемачи, обяснява Сьорен Торпструп Лаурсен, инженер в Copenhagen Energy, пред сп. Forbes.

Как става това? Разработчикът създава частна фирма за разпределяне на акции на местния вятърноенергиен парк в дадена област. Наличието на акции трябва да се рекламира в местния вестник. Акциите се предлагат първо на постоянните жители на възраст над 18 г. и живущи в рамките на 4,5 километра от мястото на проекта. След това акциите в обръщение стават достъпни и за жителите отвъд 4,5-километровата зона, но само в границите на общината.

Предприемачът няма право да прави печалба от този 20% дял, принадлежащ на общността. Турбините, осигуряващи местния дял от вятърната ферма, трябва да се предлагат на себестойност. Разработчици неохотно приемат тези разпоредби, казват анализаторите. Крепи ги надеждата, че ще убедят местните жители да прегърнат понякога спорните проекти.

Всяка акция, които се продават за 4000 датски крони, съответства на 1000 киловат часа (KWh) от годишното производство от вятърния парк. Инвеститорите с акции споделят разходите, приходите и рисковете на равна нога с разработчика на вятърния проект.

Вятърни турбини под 25 метра, експерименталните и офшорните турбини, изграждани с държавни пари, не са включени в тази схема.

Новата насърчителна схема се основава на система, използвана частично да финансира първата в света офшорна вятърна ферма от ютилити мащаб – Миделгрюнден, една серия от 20 2-мегаватови вятърни турбини, „накацали“ в плитките води на пристанището Копенхаген. Миделгрюнден, която започна работа през 2000 г., генерира 100 000 мегават часа (MWh) годишно, което се равнява на 3% от електроенергията, консумирана в Копенхаген. Десетте южни турбини в проекта са били закупени от кооперация от близо 10 000 частни инвеститори.

Подобно на сегашната насърчителна схема, и инвеститорите в Миделгрюнден са могли да закупят акции на „стъпки“ от по 1000 кВтч. От първата до шестата година след проекта всяка акция е осигурила възвръщаемост от 70 евро годишно (минус 10 евро за поддръжката). Процентът на възвращаемост в тези години е 12.5%, което значи изплащане на инвестицията за 8 години, според Copenhagen Energy.

„Днес, след повече от 10 години, всичките ни пари са се върнали обратно и ще получаваме по около седем процента всяка година на база инвестирания капитал. Хората са доста доволни от това, защото е много по-добре, отколкото да държат парите си в банка, а в същото време правят нещо положително за околната среда,“ казва Ханс Кристиян Сьоренсен, член на управителния съвет на кооперацията, която притежава половината от вятърния парк.