Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. е популярна сред над половината население в страната, сочат данни от социологическо проучване. Почти всеки втори човек (49.6%), или близо половината от населението като цяло е запознато в поне минимална степен с Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г., сочи проучването, съобщава пресслужбата на МЗХ. Най-добре осведомени сред анкетираните, съвсем логично са регистрираните земеделски производители - 92% от тях са в някаква степен запознати с програмата, а също и предприемачите и арендаторите, като делът на запознатите сред тях е 76%. По останалите показатели разпределението също е много добро - 62% от висшистите, както и 57-58% от хората в една от най-активните за бизнес възрасти - 40-60 г. също считат себе си за запознати с програмата.
Проучването е направено от социологическа агенция „Афис” ООД по проект на Министерство на земеделието и храните във връзка с прилагането и популяризирането на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. Изследването включва два етапа като обхваща представително социологическо проучване на обществените нагласи в 28 региона в страната за установяване на нивото на информираност на широката общественост и на настоящите и потенциални бенефициенти по ПРСР, както и представително социологическо проучване във 28 региона в страната на бенефициенти, които са кандидатствали или имат намерение да кандидатстват с проекти по ПРСР. Целта на проучването е да установи нивото на заинтересованост на настоящите и потенциални бенефициенти по отделните конкретни мерки по програмата.
Проучването обхваща българското население между 15 и 65 години, като в извадката са включени и специализирани целеви групи-собственици на земеделска земя, жители на селските райони, регистрирани земеделски производители, служители на местна администрация в селски райони, работещи в областта на ПРСР, представители на местни инициативни групи (МИГ), както и настоящи и потенциални бенефициенти на Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г.
Данните показват, че всеки четвърти земеделски производител в България се определя като напълно информиран за възможностите за развитие на бизнес в областта на земеделието, а близо 51% заявяват, че са информирани частично, докато 24 на сто от земеделските производители сочат себе си като неинформирани.
Според по-голямата част от представителите на местните инициативни групи (МИГ) ситуацията е сходна и според тях също като цяло населението в селските райони е сравнително добре информирано за възможностите за бизнес в областта селското стопанство.
Преобладаващото мнение на анкетираните представители от администрацията също е, че местните жители в селските райони са до голяма степен информирани за възможностите за бизнес в земеделие или в селските райони. Нивото на информираност според анкетираните представители на администрацията е много добро – отношението информирани / неинформирани е 87% срещу 12%.
Данните сочат още, че близо 74% (или почти три четвърти) от потенциалните или настоящи бенефициенти на ПРСР 2007-2013 са информирани за съществуването на програмата и възможностите, които тя предоставя. Делът на тези, които се считат за незапознати е 26 на сто.
Като цяло данните показват една значителна разпознаваемост на ПРСР 2007-2013 г. Същевременно все още са малко тези бенефициенти, които считат себе си за детайлно запознати и информирани по програмата – те засега са едва 5%, като е голяма и групата на тези, които посочват, че само са чували за Програмата за развитие на селските райони, без да са информирани в детайли за нея.
Тук, обаче, трябва да се направи уговорката, че в проучването е търсена самооценката на настоящи и потенциални бенефициенти, така че често те имат различни субективни критерии за степен на информираност, дори и когато им е предоставена широка скала от възможности за такава самооценка.
Проучването изследва също и основните канали за информираност на населението, както и на специфичните целеви групи относно възможностите на ПРСР 2007 – 2013 г., като търси отговор на това кои от тези канали са най-ефикасни по отношение на настоящи и потенциални бенефициенти на Програмата за развитие на селските райони, както и на жителите на тези райони като цяло.
Важен компонент и същевременно индикатор за въздействието на рекламно-информационната кампания е достигнатата разпознаваемост на графическия символ (логото) на Програмата (ПРСР) 2007-2013, сочи още проучването. 25% от представителите на широката общественост съобщават, че са срещали логото на ПРСР. Доста по-голяма разпознаваемост на логото има сред регистрираните земеделски производители (47%) и сред предприемачите и арендаторите (52%). Доколкото знакът на ПРСР е относително нов, показателно е сравнението с логото на МЗХ, което се разпознава от 36% (или малко над една трета) от представителите на широката общественост. Респондентите на проучването най-често си спомнят, че са срещали знака на ПРСР в телевизионни предавания (10%), както и в различни рекламни кампании, като 2% от всички респонденти посочват и определени телевизионни канали, по които са го виждали. Билбордовете с 4% се сочат като друг канал, който е затвърдил и наложил графическия знак на програмата. Мнозина представители на специализираните аудитории разпознават знака на програмата и благодарение на документи, бланки, формуляри и информационни печатни материали, които са получавали и на които той е бил изобразен.
Друг важен компонент са лозунгите или слоганите на кампанията за ПРСР. Най-много хора си спомнят, че са срещали слогана "Европа инвестира в българското земеделие" (53% от населението като цяло), а на второ място се посочва "Европа инвестира в селските райони" – 42%.
Друг важен показател за успех на информационните кампании на МЗХ, изследван чрез социологическото проучване, е разпознаваемостта на различните мерки (направления на финансиране) на програмата.
Петте, сочени като най-известни мерки по ПРСР сред респондентите като цяло, са: "Създаване на стопанства на млади фермери", като 34.4% от представителите на широката общественост твърдят, че са запознати или донякъде запознати с нея; "Модернизиране на земеделските стопанства" - 33.4%; "Насърчаване на туристическите дейности" - 28.2%; "Обновяване и развитие на селата"- 22% и "Създаване на организации на производители" - 16.6%.
Най-популярна според оценката на местната администрация от отделните мерки по ПРСР сред местното население е „Създаване на стопанства на млади фермери” (70%), следвана от „Модернизиране на земеделските стопанства”(60%), „Плащания по натура 2000 и плащания по Директива 2000/06/ЕС”(56%), „Агроекологични плащания” (55%) и „Обновяване и развитие на селата” (50%).
Интересен извод е, че като цяло оценката за информираността на представителите на МИГ и на настоящите и потенциални бенефициенти по отношение на програмата е доста сходна и няма съществени разминавания между двете групи респонденти.
По отношение на характеристиката на групата респонденти на социологическото проучване, трябва да се отбележи още, че сред настоящите и потенциални бенефициенти най-много кандидатствали има по мерките „Модернизиране на земеделските стопанства”, „Създаване на стопанства на млади фермери” и „Доплащания към директните плащания”.
Много ценен извод е, че 46% от цялото населението съобщават, че са запознати не само с програмата като цяло, но с една или повече от конкретните мерки по ПРСР.
И тук отново може да се посочи, че макар основният канал за първоначално запознаване с програмата безспорно да е била телевизията, като 60% от широката общественост за първи път са чули за Програмата по този информационен канал, след това са започнали да търсят и други източници на информация. На второ място с много голяма разлика в популярността се нареждат интернет (общо 17.2%), печатните издания (12%) и радиото (6%).
В заключение, може да се потвърди, че ПРСР е относително много разпознаваема както за българското общество като цяло, така и за специализираните целеви групи. Важно е да бъде направен изводът, който е надеждно потвърден от данните от изследването, че МЗХ е положило значителни усилия за популяризирането на Програмата и това е категорично видно от отговорите на респондентите, според агенцията, провела проучването. Използвани в кампаниите са разнообразни информационни канали, които са разпознаваеми от бенефициентите и показват ефективността им. Тъкмо за това би могла да бъде направена препоръка този подход да бъде продължен с особен акцент върху ”интернет” присъствието вследствие на все по-зачестяващата му и предпочитана употреба. В този смисъл интернет страниците на МЗХ, ДФЗ и ПРСР, които определено са предпочитан и надежден канал за информиране на настоящите и потенциалните бенефициенти, би следвало да предлагат цялата необходима на бенефициентите информация, за да продължат да бъдат атрактивни и търсени от тях, считат от агенция „Афис”.
