Директно от Белгийската столица, зам.-министър Светлана Боянова представи пред Агрозона най-горещите новини по отношение обсъжданията на промените в Общата селскостопанска политика (ОСП) и позицията на България по някои спорни моменти. На провелото се днес в Брюксел заседание на Съвета на министрите в ЕС, тя защити позицията на страната ни по основни дискутирани въпроси, приветствайки усилията за напредък на реформите и постигането на взаимно-приемливи решения.
България отстоява позицията, че трябва да се прилага еднакво третиране и да се предоставят еднакви възможности по отношение на държавите-членки, прилагащи Схемата за единно плащане (СЕП) и тези, използващи Схемата за единно плащане на площ (СЕПП). Като държава, прилагаща СЕПП, България до момента не е подпомагала различни сектори и производства чрез диференциран размер на плащането. Благодарение на т.нар. „исторически подход“ при определяне на подпомагането на стопанство, по-старите страни-членки към момента имат по-голяма гъвкавост при подпомагането на определени производства. „Подобно на държавите с диференцирани плащания, при нас също присъства необходимост от насочване на допълнително подпомагане към определени уязвими сектори и видове производства, което може да бъде реализирано само чрез завишаване на процента на обвързана с производството подкрепа. Единствено при предвиждането на възможност за прилагане на по-висок процент обвързана подкрепа, можем да проявим гъвкавост по отношение на параметрите за вътрешна конвергенция, като по този начин ще се постигне балансиран подход при прилагането на подкрепата директни плащания във всички държави членки.“, заяви пред Агрозона зам.-министър Боянова. Припомняме, че предложеният към момента процент за този вид подкрепа от страна на Европейската комисия е 10% от общия пакет на държавата, като Европейския парламент от своя страна предлага той да стане 15%.
В подкрепа на своите думи за необходимостта от равнопоставеност между държавите-членки, Боянова допълни още: „Като елемент на еднаквото третиране, виждаме запазването на възможността за прилагане на СЕПП като преходна схема, по същия начин както се предлага запазването на вече разпределените права за плащане чрез СЕП. Подкрепяме идеята да се създаде по-голям национален резерв, както и допълнителни възможности за неговото използване. За нас е важно да се предвиди механизъм за използването на резерва за включване в подпомагането след 2014 г. на необработвани към момента земи.“ В България използваните земеделски площи, възлизат на 53 млн. дка, като по-малко от 32 млн. дка са заявени за подпомагане през 2011 г.
По отношение на предложението на председателството Ирландия за т.нар. преразпределено плащане, България подкрепя идеята за въвеждане на завишено подпомагане за първите хектари с нива на гъвкавост, които да позволят държавата-членка най-добре да приспособи схемата за своите особености. Според нашата позиция, такова плащане е необходимо, за да се отчете по-голямата трудова заетост в по-малките ферми, както и икономията от мащаба, която реализират по-големите стопанства. „Считаме, че методът, предложен от председателството е относително сложен за прилагане, като същевременно предложението на Европейския парламент за схемата е значително по-проста за администриране от държавите-членки.“, заяви зам.-министър Боянова. Предвид структурата на стопанствата в страната ни, за България се оказва особено важно размерът на първите хектари да се определя от всяка държава-членка поотделно в рамките до определен лимит на ниво ЕС, без конкретна референция към средния размер на стопанството.
