Бъдещето на Общата селскостопанска политика беше основният акцент от работата на членовете от Комисията по земеделие и развитие на селските райони (AGRI) на 23 и 24 януари. По време на заседанието на комисията бяха гласувани докладите по четирите основни законодателни предложения на ЕК, свързани с директните плащания, развитието на селските райони, общата организация на пазарите и финансирането на ОСП.
Българският евродепутат Мария Габриел от Групата на ГЕРБ/ЕНП, която внесе близо 200 изменения по документите, взе активно участие по време на вота. Заедно с колегите си тя гласува за по-справедливо разпределение на директните плащания между държавите-членки и за промяна на формулата, по която то ще бъде извършено. Националните пакети за директните плащания ще бъдат адаптирани, така че за държавите членки с настоящо равнище от директни плащания на хектар под 70% от средната стойност за Съюза, увеличаването ще е с 30%. За държави членки с равнище на директни плащания между 70 и 80% от средната стойност увеличаването е с 25%, а в тези държави членки, които получават повече от 80% от средното - с 10%. Вследствие на прилагането на тези механизми, полученото равнище не трябва да бъде под 65% от средното за Съюза в нито една държава членка.
Друг основен момент по време на гласуването беше обвързаното с производството подпомагане, за което държавите-членки ще използват 15%, а не както беше предвидено 5%, от годишните си национални тавани за директни плащания. Особено важен за България момент е свързан с това, че обвързаното с производството подпомагане ще може да се отпуска и за тютюн. Това стана възможно след като земеделската комисия в Европарламента премахна списъка, даден от ЕК за подпомагане на определени култури.
Ключовото изменение, внесено от българския евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Мария Габриел относно изработването на нова, финансирана с европейски средства схема за плащане на пчелно семейство в сектора на пчеларството, също беше прието. В същото време евродепутатите гласуваха и компормисна поправка по раздела от доклада за общата организация на пазарите, свързан с помощта в сектора. Тя разширява значително обхвата на предложението на ЕК и в нея са включени всички изменения на българския евродепутат. 
Във връзка с гъвкавостта между стълбовете страните-членки ще имат възможност да прехвърлят 10% от Втори към Първи стълб и 15% от Първи към Втори.
Подкрепeно беше и предложението на ЕП за включване на възможност за държави членки, които към 31 декември 2013 г. прилгат Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) да могат да продължават да я прилагат като временна схема до 31 декември 2020 г.
В същия момент се увеличава обхватът на референтните години за първоначалното разпределение на плащанията, които са една от трите 2009, 2010 или 2011 г.
Във връзка с озеленяването евродепутатите гласуваха по-гъвкави условия. Диверсификацията на културите например ще се извършва при обработваема земя от 10 до 30 хектара с най-малко две различни култури, като нито едната не трябва да покрива повече от 80% от площта. При повече от 30 хектара културите ще са минимум три, като основната не покрива повече от 75%, а двете основни заедно - не повече от 95%. Промяна ще има и при приоритетните екологични площи, които ще важат за стопанства над 10 хектара и ще бъдат 3% от площта до 2016 г., 5% от 2016 г., след което въз основа на анализ на ЕК могат да бъдат увеличени до 7% за 2018 г.
Европейският парламент гласува и предложението на ЕК за таван на плащанията, който като стойности остава непроменен, но няма да се отнася за кооперативи.
Младите фермери ще бъдат подпомагани по решение на държавите членки, като единичната сума за подкрепа се увеличава до 1500 евро, което ще позволи включването на повече малки ферми по схемата.
Комисията по земеделие гласува задължителна схема за младите фермери до 40 години, които ще получават 2% от бюджета за директни плащания.
Що се отнася до определянето на "активен фермер" критериите ще бъдат определени от държавите-членки.
Важна точка, която не беше приета от мнозинството от членовете беше достигането на националните тавани на преки плащания за България и Румъния още през 2014 г. Това ще се случи през 2016 г.
Следващата стъпка е гласуването на докладите в пленарна зала, след което започват официалните преговори със страните-членки. Парламентът и Съветът на ЕС имат равни правомощия за решенията относно ОСП и двете институции ще трябва да достигнат съгласие, за да може законодателната рамка, определяща бъдещето на ОСП, да влезе в сила.