През 2013 година в Института по земеделие - Карнобат се очаква производството на 11 сорта семена от категориите Базови и Сертифицирани, съобщи доц. д-р Дарина Вълчева. От тях 3 сорта са фуражен, а 8 сорта - пивоварен ечемик. Сертифицирани семена се очакват от сортовете Веслец, Емон, Орфей и Лардея, докато при останалите - ще се произведат Базови семена.
Карнобатският институт е основния селекционен център на сортовете ечемик у нас. В него ежегодно се извършва сортоподдържане и семепроизводство на внедрените в производството сортове, създадени в института, както и включване в схема за сортоподдържане на нови сортове зърно. През 2013 година в научното звено към Селскостопанска академия се поддържат 6 сорта фуражен и 12 сорта пивоварен ечемик. В групата на фуражните сортове основно семена се предлагат от Веслец, Ахелой 2, ИЗ Бори и Божин. Най-търсени на пазара са сортовете Веслец и Ахелой 2, а от пивоварните - Обзор, Перун и Емон, обяснява доц. д-р Дарина Вълчева. Всички те са устойчиви на ниски зимни температури.
По данни на МЗХ, площтите засяти с ечемик възлизат средно на около 2.55 мил. дка, със среден добив от 309 кг/дка и общо производство 728 хил. тона, каза доц. д-р Дарина Вълчева. Тя обясни, че данните се отнасят за периода 2000 - 2012 г. Най-много засяти площи с ечемик има през 2002 г. – 3.93 мил. дка, а най-малко през 2010 - 2011 г. - 1.79 мил. дка. Високи средни добиви са получении през годините 2004, както и в периода 2008-2011 година. Площите с ечемик в България достигат своя максимум през 1975 г., когато са реколтирани 5.7 млн. дка. По данни на агростатистиката през миналата стопанска 2011 – 2012 г. са засяи близо 1, 950 млн. дка, от които са прибрани общо около 650 000 тона ечемик.
Ечемикът продължава да бъде една от основните полски култури в България. Той използва много рационално есенно-зимните водни запаси в почвата, има добра компенсаторна способност след неблагоприятните зими, изкласява и узрява по-рано, по-сухоустойчив е в сравнение с пшеницата. Културата е търсена на пазара за фураж на животните и като суровина за пивоварната промишленост. Експортът на ечемичено зърно също стимулира интереса на производителите. Тези му преимущества го определят като перспективна стратегическа култура в условията на съвременното земеделие.
За първи път от много години, ЕС ще внася пивоварен ечемик, основно от Аржентина, прогнозира доц. Вълчева. Традиционно България задоволява вътрешните си потребности почти изцяло от собствено производство. За нуждите на пивоварната промишленост се очаква да се използват традиционните количества от 110 хил. тона. По предварителни разчети на дирекция „Животновъдство” на МЗХ, за изхранване на животните се предвижда да се разходят около 240 хил. тона фуражно зърно. През следващите месеци се очаква износът на ечемик да изостане спрямо предходната година и до края на 2013 г. да достигне около 300 хил. тона. Около 248 хил. тона или 72% от общия износ на ечемик през 2011/12 година е реализиран в ЕС. Най-големи количества са били насочени за Гърция, Германия и Кипър. Износът за трети страни през изтеклия сезон е главно в Алжир и Саудитска Арабия.