Европейският парламент, Съветът на министрите на ЕС и Европейската комисия постигнаха политическо споразумение по последните въпроси за реформата на ОСП (в контекста на многогодишната финансова рамка за 2014 — 2020 г.), които останаха нерешени след политическото споразумение от 26 юни.

„След като постигнахме споразумение по по-голямата част от пакета за реформа на ОСП през юни, се радвам, че сега успяхме да приключим преговорите за реформата като цяло“, заяви европейският комисар по въпросите на селското стопанство Дачиан Чолош. „Бих искал да отдам дължимото на министрите и депутатите от Европейския парламент за начина, по който успяха да постигнат компромис по тези въпроси в съответствие с процедурата за съвместно вземане на решения. След днешното споразумение се надявам, че ще можем бързо да пристъпим към официално гласуване в Европейския парламент и в Съвета, което ще позволи законодателните текстове и преходните разпоредби за 2014 г. да бъдат официално приети преди края на годината и да започнат да се прилагат от 1 януари 2014 г. Това е важно за европейските земеделски стопани, защото ще им даде по-голяма сигурност за идната година.“

Споразумението, което трябва да бъде официално одобрено от двете институции и зависи от приемането на правните актове за общия бюджет на ЕС за 2014 — 2020 г., е последната част от цялостно споразумение, с което на общата селскостопанска политика се дава нова посока, съобразена по-добре с очакванията на обществото.

Основните аспекти на постигнатото споразумение са представени по-долу. Те допълват споразумението от юни.

Преки плащания

• Определяне на горна граница и постепенно намаляване: постигнато е съгласие относно задължително „постепенно намаляване„ и доброволно „определяне на горна граница“. На практика това означава, че размерът на получаваните от отделно земеделско стопанство преки плащания (без да се включват плащанията за екологизиране) ще бъде намален най-малко с 5 % за сумите над 150 000 евро. За да се отчете заетостта, разходите за заплати могат да бъдат изваждани преди извършване на изчисленията. Това намаление не е необходимо да се прилага по отношение на страните от ЕС, които прилагат „преразпределително плащане“, при което поне 5 % от техния национален пакет се задържа за преразпределяне за първите хектари на всички стопанства. Забележка: средствата, „спестени“ чрез този механизъм, остават във въпросната държава/регион от ЕС, прехвърлят се към съответния пакет за регионално развитие и могат да бъдат използвани без изисквания за съфинансиране.
• Външно сближаване: националните пакети за преки плащания за всяка държава-членка ще бъдат постепенно адаптирани, така че пакетът на държавите, където средният размер на плащанията (в евро на хектар) в момента е под 90 % от средната стойност за ЕС, постепенно ще бъде увеличен (с 1/3 от разликата между настоящата стойност и 90 % от средната стойност за ЕС). Освен това съществува гаранция, че всяка държава ще достигне минимално равнище до 2019 г. Съответно ще бъде коригиран и размерът на средствата за останалите страни, които получават плащания над средния размер.
• Прехвърляне на средства между стълбовете: държавите членки ще могат да прехвърлят до 15 % от своя национален пакет за преки плащания (1-ви стълб) към пакета за развитие на селските райони (2-ри стълб). За тези суми няма да е необходимо съфинансиране. Държавите ще могат също така да прехвърлят до 15 % от своя национален пакет за развитие на селските райони към пакета за преки плащания или до 25 % за страните, които получават по-малко от 90 % от средния размер на преките плащания в ЕС.

Развитие на селските райони

• Разпределение на средствата по държави: в основния регламент е посочено как ще бъдат разпределени средствата за развитие на селските райони по страни, но съществува възможност за адаптиране на техния размер чрез делегиран акт поради техническа необходимост или чрез законодателен акт.
• Проценти на съфинансиране: максималните проценти на съфинансиране от ЕС ще бъдат 85 % в по-слабо развитите региони, най-отдалечените региони и по-малките острови в Егейско море, 75% или 63 % в регионите в преход и 53 % в останалите региони за повечето плащания, но могат да бъдат по-високи за мерки за подпомагане на трансфера на знания, сътрудничеството, учредяването на организации на производители, помощите за започване на дейност от млади стопани, както и за проекти по LEADER и разходи за околната среда и изменението на климата по различни мерки.