Тристранните преговори между ЕП, ЕК и Съвета относно Общата селскостопанска политика приключиха с постигането на споразумение по някои от основните точки, свързани с директните плащания, развитието на селските райони, общия пазар на селскостопански продукти и финансирането. Предвид преговорите по Многогодишната финансова рамка някои въпроси остават отворени и ще бъдат разгледани и приети по-късно.

Трите институции се договориха за по-справедливо разпределение на директните плащания между страните-членки, като през 2019 г. нито една страна-членка не трябва да получава по-малко от 75% от средното за ЕС. В същото време страните, които използват Схемата за единно плащане на площ имат правото да продължат да я прилагат до 2020 г. Директни плащания ще получават само "активните фермери", като за тази цел ще бъде изготвен негативен списък с дейности, които не попадат в това определение.

Особено внимание в новата ОСП получават младите фермери до 40-годишна възраст, които започват земеделска дейност, за които е договорена задължителна схема, предлагаща допълнителни 25% за първите 5 години от дейността им. Предвидена е и доброволна схема за малките фермери, които да получават годишно плащане в размер между 500 и 1250 евро. Страните-членки ще имат възможност да предоставят подпомагане и на районите с природни ограничения, като за тази цел могат да отделят до 5% от бюджета на директните плащания.

Друг акцент в цялата ОСП са иновациите, изследванията и обмяната на знания, за които са предвидени редица мерки в програмите за селските райони и за които ще бъдат отделени двойно повече средства.

Към средствата по Схемата за основно плащане или Схемата за единно плащане на площ ще бъдат предоставени 30% допълнителни директни плащания за земеделски практики в полза на климата и околната среда. Диверсификацията на културите ще се извършва с най-малко две култури за стопанства между 10 и 30 хектара и най-малко три култури за стопанства над 30 хектара. Основната култура трябва да покрива най-много 75% от обработваемата площ, а двете основни култури не трябва да заемат повече от 95% от площта. Приоритетни екологични площи ще се поддържат в стопанства над 15 хектара, като до 2017 г. ще бъдат 5% от площта, а след това въз основа на доклад на Комисията могат да бъдат увеличени до 7%. В същото време най-малко 30% от бюджета на програмите за селските райони ще трябва да се заделят за агроекологични мерки, подкрепа за биологичното земеделие или проекти, свързани с инвестиции в околната среда или мерки за иновации. Тези агроекологични мерки ще допълват екологичните практики и ще имат за цел постигането на още по-големи резултати в опазването на околната среда като гаранция срещу двойно финансиране.

Що се отнася до обвързаното с производството подпомагане страните- членки ще имат право да отделят 8% или 13%, ако сега обвързаното плащане в тези страни е повече от 5%. Секторите, които ще имат право на такова подпомагане са тези, определени в предложението на Европейската комисия, което не включва сектора на тютюна.

Европейската комисия и Съвета не постигнаха съгласие с Европейския парламент за изработването на схема за директни плащания на пчелно семейство в сектора на пчеларството. В същото време обаче националните програми по пчеларство ще бъдат с разширен обхват и ще бъдат включени в регламента за общата организация на пазарите.

По отношение на лозаро-винарския сектор през 2016 г. системата на права на засаждане ще бъде заменена с механизъм за управление на разрешенията за засаждане с фиксиран годишен лимит на засаждане от 1%, който ще се прилага до 2030 г.

„Постигането на споразумение между преговарящите екипи на трите институции не беше лесно. По някои точки трите институции не успяха да намерят компромис, а някои въпроси все още остават неизяснени. Въпреки това имаме една ОСП, насочена към младите фермери, опазване на околната среда и иновациите", коментира българският евродепутат Мария Габриел.