"Стендесто” не е генномодифициран.

Учени успяха да създадат нов ботанически вид – „Стендесто”. Става дума за българския отговор на популярния в САЩ плъмкот – хибрид между слива и кайсия. Нестандартната кръстоска, съчетаваща вкусовете и хранителните качества и на двата плода, е резултат от дългогодишните научни експерименти на екип от Института по овощарство в гр. Пловдив, предаде БНР. Освен че е устойчив на болести, хибридът е с високо съдържание на захар и е много вкусен – твърдят познавачи. Първата партида с фиданки за засаждане ще бъде пусната на пазара следващата есен. Междувременно към необичайния плод вече проявяват интерес както търговци, така и селекционери от цяла Европа, които искат да го включат в селекционните си програми.

„Родители” на новия ботанически вид „Стендесто” са синята слива от сорта „Стенлей” и кайсията от сорта „Модесто”. Симпатичната кръстоска е наследила минералните вещества и витамините на своите първоизточници, така че освен вкусна, тя е и полезна. На външен вид плодът е тъмновиолетов и е с издължена форма, като сливата. Но пък целият е покрит с нежен мъх и е ароматен като кайсията. Дръвчетата раждат на третата или четвъртата година след засаждането им, а плодовете зреят в началото на август месец. „Но най-интересното е, че сортът е получен против всички правила на генетиката!” – не скрива гордостта си доц. Аргир Живондов – директор на Института по овощарство в Пловдив.

„Обикновената синя слива има 48 хромозоми, а кайсията има само 16, т. е. едната има три пъти повече хромозоми от другата. При това положение според правилата на генетиката двата вида не би трябвало да подлежат на кръстоска.

Но на практика се получи! И по този начин поставихме началото на нов ботанически вид в комбинация от двата вида. Впрочем подобни кръстоски се получават не само в лабораторни условия, понякога се срещат и в природата”, добави той.

Новият вид е получен чрез класическия метод на т. нар. полова хибридизация, т. е. прашецът от кайсията е бил нанесен върху близалцата на цветовете на сливата. „Стендесто” обаче не е генномодифициран! Изкуственото в случая е само процесът на опрашване. А иначе сливата сама „решава” дали да приеме полена на кайсията, или не. И тя го прие, благодарение на което кръстосването стана факт – радва се доц. Живондов.

А иначе предимството на „Стендесто” е неговата доказана устойчивост на опасната болест шарка – най-безмилостният вредител на сливата, а и на кайсията, който причинява сериозни финансови щети в селското стопанство. Новият плод е естествено имунизиран срещу тази напаст. За разлика от северноамериканския си побратим обаче „Стендесто” е по-дребничък, но затова пък е по-ароматен – твърдят от Института по овощарство в Пловдив. Освен това задокеанският е резултат на кръстоска между японска слива и кайсия. „Всеки от тези плодове притежава по 16 хромозома, т. е. двата вида са напълно генетично съвместими, за разлика от нашенския „Стендесто”. Ние осъществихме по-трудния вариант! Кръстосахме по-дребничката европейска синя слива с кайсията, а между тях, както вече споменах, има сериозна хромозомна диспропорция!”, хвали се доц. Живондов.

Освен това нашенският плъмкот бил по-вкусен и ароматен – твърдят пък познавачи. При добре узрелите плодове съдържанието на захар в тях е около 17 на сто, благодарение на което „сладката кръстоска” е идеална за приготвянето на ракия – която пък неотменно присъства на българската трапеза. Но не само. От „Стендесто”, който се отличава с богатия си минерален и витаминозен състав, ще можем да си приготвяме апетитни мармалади, конфитюри и всевъзможни мусове. Очаква се новият плод да предизвика истински фурор на българския пазар, а защо не и на чуждия?