Събитие

„Общата селскостопанска политика е една от най-силните на ЕС, защото тя дава отражението си не само върху земеделската общност, но и влияе върху всички граждани на европейския съюз”, заяви зам.-министърът на земеделието и храните г-жа Светлана Боянова по време на международна конференция „ОСП: Минало и бъдеще”. Събитието се проведе на 26 и 27 юни в София под патронажа на министъра на земеделието на Република България г-н Мирослав Найденов. Тя подчерта, че българската позиция е за силна политика, но и за нейното добро финансиране, защото освен, че дава храна, тя осигурява заетост и пази околната среда. Зам.-министър Боянова обърна внимание на необходимостта от гъвкавост при изискването за задължителен зелен компонент на бъдещата ОСП, като се отчитат спецификите на всяка страна-членка. Въвеждането на подобно директно плащане изисква да бъде осъществено по начин, който да допринесе за оптимални екологични ползи, без да застрашава жизнеспособността на сектора. Според нея, „прилагането на „зелен” елемент има логична обосновка, но предложеният дял от 30% по първия стълб и 25% по втория е прекалено висок и трябва да се даде повече гъвкавост при определяне на дела му. Г-жа Боянова обясни, че така ще се постигне по-ефективно насочване на помощта и изразходване на средства.

„Очакваме един от основните резултати на реформата да бъде справедливото третиране на всички фермери на територията на целия Европейски съюз, независимо в коя държава се намират”, поясни Боянова.

Г-н Михаил Думитру, директoр на дирекция „Програми за развитие на селските райони”, Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони" на ЕК, подчерта, че се дебатира възможността ОСП да бъде опростена. „Стремежът ни е през идния период, правилата да бъдат опростени, както и системата за разпределяне на помощите, а и самият достъп до средствата”, заяви г-н Думитру. „Ние сме по средата на много динамичен процес на преговори за опит за реформиране на една от най-старите политики. Времето ни притиска, ще трябва много скоро да изясним, както на земеделските стопани, така и на националните администрации, какво се очаква в бъдеще. Всичко това, което се реши на европейско ниво, ще трябва да бъде преведено спрямо националните законодателства. През следващия програмен период до 2020 г. Европейският съюз планира близо 4,02 млрд. евро субсидии, които да се използват за изследователска и развойна дейност с бързо приложение в селското стопанство, допълни той.

Интерес представляваха позициите на държавите, участващи в проекта, по отношение на визията им за ОСП. Г-н Яанус Хейнсар, представител на естонското Министерство на земеделието заяви, че страната вижда като голям проблем на ОСП, различните размери на директните плащания между държавите-членки, уточнявайки, че разликите могат да достигат и до 5 пъти. Основната позиция на правителството е повишаване на директните плащания, които постъпват в Естония, така, че те да достигнат до 90% от средния размер за Европа.

Г-жа Мария Агуас, представител на Министерството на земеделието, морето, околната среда и териториалното планиране на Португалия сподели, че ОСП се оказа изключително важен инструмент. Благодарение на него в страната са създадени условия за спазване на всички, наложени от Европейския съюз регулации и за внедряването на добри практики, както в областта на земеделието, така и в областта на рибарството и горското стопанство. По отношение на хранителната промишленост, г-жа Агуас отбеляза, че благодарение на ОСП и независимо от икономическите затруднения в момента, този сектор продължава да се развива доста успешно и да бележи ръст.

Г-жа Мариса Мармара, оторизирана от Министерство на ресурсите и селските райони на Малта, представи позицията на страната по отношение на реформата на ОСП. Когато става въпрос за директните плащания по първи стълб, техният размер в сравнение с други европейски държави е прекалено нисък, отбеляза г-жа Мармара. „Искаме да видим по-голяма гъвкавост и възможности за маневриране в двата отделни стълба, така че да може да се постигне по-голяма равнопоставеност между държавите-членки. Сред предизвикателствата пред Малта е как младите хора да бъдат привлечени към фермерска работа и как да се подсигури възможност за по-мащабни дейности при наличие на специфичен проблем, какъвто е силната фрагментация на земеделските площи в страната. За нас добър вариант би бил да се разреши прехвърляне на определен размер от средствата от първи към втори стълб, именно с цел да се предвиди възможност за допълнителни стимули за младите фермери, особено в рамките на първите пет години от тяхната икономическа дейност”, обясни г-жа Мармара.

Г-жа Виолета Станичич, ръководител на Информационното бюро на Европейския парламент, обяви, че дебатът по отношение на ОСП и нейното бъдеще, ще продължи активно и на 14-ти септември в София, с водещото участие на г-жа Мария Неделчева, евродепутат, която ще представи последните новости по хода на дебата за 7-те проекторегламента, които се обсъждат в комисията и как отделните страни защитават своите интереси по отношение на ОСП.

“Днес Европа се нуждае от по-справедлива и по-ефективна Обща селскостопанска политика, която да отчита нуждите и възможностите на производителите от всички страни-членки. Приоритетите в аграрната политика на общността трябва да са съобразени с дългосрочната визия за развитието на земеделието и селските райони в ЕС”. Това каза председателят на ПП Обединени земеделци Петя Ставрева по време на международната конференция.

За да бъде успешна, в периода до 2020 година аграрната политика на ЕС трябва да повиши конкурентоспособността на производствата и да реализира мерки, които да ограничат обезлюдяването на селските райони, като предложи нов поминък на хората, които живеят в най-малките населени места в ЕС.

Намаляването на бюрокрацията, опростяването на процедурите за достъп до еврофинансиране, балансиран подход при разпределението на средствата между държавите членки и равнопоставеност на производителите са важни условия за устойчиво развитие на земеделието и селските райони в Европа.

Двудневният форум се провежда в рамките на информационна кампания „ОСП: Завръщане в бъдещето”, обхващащ четири държави-членки на ЕС – България, Естония, Малта и Португалия. Проектът се осъществява във връзка с отбелязване на 50-годишнината от Общата селскостопанска политика на ЕС и е съфинансиран от Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони” на ЕК. В конференцията се включиха над 120 експерти в областта на селското стопанство – представители на министерствата, на браншови и неправителствени организации, журналисти, преподаватели и младежи, обучаващи се в профилирани селскостопански гимназии. Близо 30 представители на Малта, Португалия и Естония участваха в различните тематични панели и дискусионни сесии.