ЕС подпомага развитието на селските райони в рамките на Общата селскостопанска политика. Съюзът подпомага и предприятия, които се занимават с преработка и продажба на земеделски продукти, предоставя безвъзмездна финансова помощ посредством мярка, наречена „добавяне на стойност към земеделските и горските продукти“ с цел подобряване на конкурентоспособността на земеделието и горското стопанство. За периода 2007-2013 г. бюджетът на ЕС за тази мярка е в размер на около 5,6 милиарда евро. Тези средства се допълват от национално финансиране, като така общият размер на публичното финансиране достига 9 милиарда евро.

Държавите-членки трябва да изготвят програми за развитие на селските райони, чрез които да адаптират помощта към собствените си нужди, като използват национални или регионални цели, както и да определят обхвата на мярката, за да гарантират ефикасност на финансирането. Одиторите обаче констатираха, че са били определени единствено общи цели, които не показват по какъв начин финансирането ще доведе до създаване на добавена стойност за земеделските продукти или ще подобри конкурентоспособността на земеделието. Въпреки тази липса на специфичен характер Комисията е одобрила програмите. Одитът обхвана шест национални и регионални програми за развитие на селските райони (ПРСР), които са подбрани най-вече заради мащаба им: Испания (Castilla y León), Франция, Италия (Lazio), Литва, Полша и Румъния.

Одиторите на ЕС констатираха, че държавите-членки не са насочвали финансирането към проекти, за които има доказана необходимост от публично подпомагане. Без такова насочване съществува риск мярката да се превърне в общо подпомагане на предприятията, инвестиращи в сектора на преработване на храни, със съпътстващ риск от нарушаване на конкуренцията и разхищение на оскъдните публични средства.

Почти 20 % от средствата на ЕС, заделени за подобряване на конкурентоспособността на земеделието се изплащат на предприятия от хранително-вкусовата промишленост, но механизмите за мониторинг и оценка не събират информация за получената добавена стойност или за непрякото въздействие върху конкурентоспособността на земеделието. Действащите механизми не могат да предоставят информацията, която е необходима, за да се установи успешното използване на средствата или да се подобри ефективността и ефикасността на мярката за програмния период 2014—2020 г.

Според члена на ЕСП Jan Kinšt (Чешка република), който отговаря за изготвянето на доклада, „държавите-членки не идентифицират ясно нуждите от финансиране или не определят значими цели. Комисията следва да одобрява програмите само при изпълнението на тези условия, в противен случай мярката се превръща в обикновено предоставяне на финансови помощи на предприятията от хранително-вкусовата промишленост“.