Регулацията в лозаро-винарския сектор на ЕС трябва да бъде споделена отговорност между производителите и страните-членки за в бъдеще, а Брюксел да се намесва като краен „спасител” в период на криза.

Еврокомисарят Дачиян Чолош предложи междупрофесионалните организации (IPO) да управляват решенията за лозовите насаждения с „географско указание“, а националните органи или IPO-та да управляват тези за не-„географско указаните”, съобщава Агрозона.

„Ние от Брюксел не можем да контролираме всичко. Имаме нужда от регулиране, а не от микроуправление. Районите, произвеждащи лозя и индустрията трябва да бъдат включени. Тези, които познават най-добре пазарите и възможностите са самите производители“ заяви Чолош пред журналисти в неформална среща на Земеделския Съвет миналата седмица. Намеса на ниво ЕС ще има само по време на криза или шок на пазара, подчерта той, като предполага, че максималните годишни лимити за лозови насaждения биха могли да бъдат определени за конкретни периоди от време. Консенсусът относно по-ефективна, по-гъвкава регулаторна рамка расте, твърди той, но предупреди, че нарастването на вноса на вино от производители в страните от „Новия свят“ е „стъпка назад“.

Идеите ще бъдат поставени на масата по време на следващата среща на Групата от високо равнище на ЕС за винените реформи на блока, която ще се проведе утре – на 21 септември в Палермо, Италия.

Реформеният пакет на ЕС за виното, договорен през декември 2007 г., включва план за либерализиране на правата за засаждане най-късно до 2018 г., но шестнадесет държави-членки в момента се противопоставят на този ход, заедно с много членове от Европейския парламент и съюза Copa-Cogeca. Шестнадесетте страни, отговарящи за почти цялото прооизводството на вино в ЕС, твърдят, че освобождаването от правата ще насърчи свръхпроизводството и ще настъпи замъгляване на изискванията за качество.

Франция, Германия, Испания и Италия, в документ, подготвен за срещата на Групата от високо равнище на ЕС този месец, призовават за регулаторна рамка, в която да се посочат правата на засаждане – считани за необходими и които биха допринесли в дългосрочен план за баланс в сектора на ЕС. Увеличените ограничения на производството биха могли да бъдат определени на равнище ЕС, за да се отговори на нуждите на пазара и нови райони с насаждения могат да бъдат създадени, ако това е необходимо, предлагат те.” Въпреки това, Комисията ще играе ролята на краен спасител, научихме от Agra Europe.

„Ние не може да използваме технократски подход, управлявайки сектора отгоре, от Брюксел. Нашите конкуренти в новия свят се надяват само за това „, подчерта Чолош.