Kалендар

октомври 2019
пн вт ср чт пт сб нд
  1 2 3 4 5 6
7 8 9 10 11 12 13
14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27
28 29 30 31  

Financial Times: Селскостопанският сектор в България започва да се възстановява

25.04.13 | Новини

Селскостопанският сектор в България започва да се възстановява след години липса на инвестиции и раздробяване, предаде в. Financial Times, цитиран от в. Капитал. Според изданието експортно ориентираният аграрен сектор в страната се справя все по-добре, като дори по-дребните фермери се ориентират към износ на качествена продукция в чужбина. Financial Times обаче изтъква, че щетите от разрухата през 90-те години все още далеч не са възстановени, което пречи на земеделците да постигнат потенциала си.

Аграрната индустрия на страната е фокусирана върху зърното, най-вече в региона Добруджа, който от хилядолетия е житница на региона. Според Financial Times България изнася 2,5 млн. тона зърно годишно, което „не е лошо за малка държава". От друга страна, едрият рогат добитък е намалял двойно след падането на комунизма от – от 632 359 глави през 1989 г. до 314 900 през миналата година. Това понижение е симптом на цялостното западане на животновъдството и обезлюдяването на части от провинцията по време на тежкия икономически преход.

Financial Times цитира данни на Българската народна банка, според които през 2011 г. аграрният сектор е генерирал 3,64 млрд. лв., или 5,6% от брутния вътрешен продукт. Тези данни обаче подценяват важността на сектора извън основните населени места в България, особено предвид изчезването на много индустрии в малките градове.

Един резултат от разпадането на ТКЗС-тата от комунистическата епоха през 90-те е раздробената собственост върху земята. С някои изключения, през това десетилетие земеделието, както и много други сектори е лишено от инвестиции – както публични, така и частни. През последните десетина години ситуацията започва да се подобрява на фона на възстановяването на икономиката и достъпа до европейските фондове, като конкурентните предимства на българското земеделие започват да дават резултат. Много дребни фермери обаче продължават да се борят за оцеляване, а ниското ниво на усвояване на европейските средства продължава да затруднява възстановяването.

„Природното богатство на България е земята", коментира пред вестника израелски инвеститор, пожелал анонимност. „Страната също така има много подходящо разположение за износ заради Черно море и Дунав, както и добри земеделски традиции. Най-големият проблем обаче е консолидацията на собствеността – земята е разделена на малки парцели и е много трудно да купуваш на едро", добавя той.

Израелският инвеститор също така изтъква, че 90-те са „загубени години", от които България все още се възстановява. „Приватизацията беше извършена изключително неефективно в икономическо отношение. Повечето кооперативи бяха много уредени, но почти всичко е унищожено – макар няколкото, които бяха запазени, да са много успешни", заявява той.

Евгени Спиров, който отглежда говеда и овце в Централна България, коментира пред изданието, че броят на добитъка след 1989 г. вероятно е спаднал с повече от 50%.

„Причините за това са сложни. Като се почне от самото начало, когато големите кооперативи бяха затворени и добитъкът беше върнат на голям брой дребни собственици, които нямаха нито намерение, нито възможност да се грижат за тях. Дори да искаха, преди приватизацията на държавните местни комбинати, започнала през 1998 г., управлението им беше толкова неефективно и корумпирано, че пречеше на всички по веригата. Затова беше логично добитъка да свърши в кланицата, независимо в страната или чужбина", заявява Спиров.

Той също така изтъква, че в България по принцип се яде малко говеждо, тъй като свинското, пилешкото, както и в някои сезони агнешкото са по-популярни. Според него едва в последните години се забелязва известен интерес към качествено говеждо. Въпреки малки вътрешен пазар, Спиров вижда потенциал в износа на месо. „Ние разполагаме с много ливади и малко говеда. Това създава възможност за развитие на пасищно животновъдство, което е уникално за Европа. Близостта на България до Близкия Изток е голямо предимство за износ на висококачествено говеждо и агнешко", изтъква той, цитиран от Financial Times.

Според Спиров сегашната система на европейски субсидии е насочена към мащабните, но с ниска добавена стойност производства на зърнени храни. Тя трябва да бъде преструктурирана, за да стимулира култивацията на по-стойностни култури като известните в миналото рози и производните им продукти, както и животновъдството.